9 Ιουλ 2016

Μητροπολίτης Λόβετς Γαβριήλ: Ο Οικουμενισμός είναι αίρεση. Πιστεύω είς Μία Αγία Καθολική και Αποστολική Εκκλησία.

Συνέντευξη του Μητροπολίτη Λόβετς Γαβριήλ στην εφημερίδα "24 часа"
МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Взехме решението да не отидем на събора в Крит независимо и по съвест
Вярвам в една свята, съборна и апостолска Църква.

~~~~~~~~~~
Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия взе достойно и смело решение да не участва във Всеправославния събор (16-27 юни 2016 г.) заради редица смущаващи аспекти в съдържанието на предсъборните документи, в регламента за протичане и гласуване на Събора, както и в неговата организация. Същевременно Българският Синод предлага Съборът да бъде отложен с цел по-добрата му подготовка.
След решението на Българския Св. Синод последваха най-различни положителни и отрицателни реакции. В част от последните неоснователно се критикува нашето свещеноначалие, при това от позицията на обществена, църковна и богословска "компетентност". В тази връзка и за духовна полза на уважаемите ни читатели публикуваме интервю на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, в което той подробно разяснява позицията на Българската православна църква за неучастие във Всеправославния събор и подчертава важността и днес да пазим чистотата на спасителната православна вяра, заради която Църквата е дала на света толкова много мъченици и изповедници на Православието!
От редакцията
 ИНТЕРВЮ:
- Ваше Високопреосвещенство, решението на Светия Синод да не участва във Всеправославния събор в Крит донесе разнопосочни коментари. Много от тях бяха крайно критични и осъдителни, включително и в църковните медии. Как бихте обяснили на прост език какво се случи и защо архиереите решиха да постъпят по този начин?
- Нашето решение е следствие от друго наше решение от 21 април 2016 г., когато Светият Синод прие становище по проектодокументите, подготвяни от Всеправославната комисия за разглеждане и приемане от Светия велик събор. По единия документ, който засягаше отношенията на Православната църква с останалия християнски свят, ние изказахме доста критични забележки. И решихме, че този документ не може да се приеме в този му вид, защото ще узакони икуменизма. Ние се готвехме да отидем на събора. Бяхме резервирали места в хотел на о. Крит. Бяхме уговорили и самолет, с който да летим до острова за събора. Бяхме дали и немалка сума като капаро за хотел на о. Крит, което означава, че ние имахме сериозно намерение да отидем на събора и да защитим нашата православна позиция.
В крайна сметка, ако не успеем да я защитим или не бъдем чути, смятахме да не подпишем. Но на заседанието на Св. Синод на 1 юни 2016 г. след обсъждане беше решено да предложим съборът да бъде отложен за друго време, като подготовката за него да продължи. Решихме, че в този момент няма готовност за един наистина голям, велик и свят събор. Съображенията бяха:
Първо: липсват някои много важни теми, които, ако не се разгледат на този събор, кога ще бъдат разгледани и взети под внимание?
Второ: взехме предвид регламента, който беше приет в началото на тази година през месец януари в Шамбези. Този регламент беше приет от предстоятелите и представителите на Православните църкви. В него редът за разглеждане на документи е такъв, че ако искана промяна на даден документ не получи консенсусно одобрение от всички Православни църкви, тя не може да бъде приета. И на нас ни стана ясно, че нашите поправки няма да бъдат одобрени. Всеправославната комисия работеше по приети документи от миналия век. Решението на предстоятелите беше да се правят само козметични промени и нямаше мандат за сериозни такива. При това положение надеждата беше тези проектодокументи да бъдат сериозно редактирани на самия събор. Но, уви, стана ясно, че от проектодокументи те са се превърнали в приети с консенсус и фактически непроменяеми. Следователно, ако това не се промени, решението ни беше да не участваме. Светите отци са отдавали живота си, за да отстояват чистотата на светата православна вяра. Как може ние да се явим предатели на тяхното свято дело?!
- След като стана ясно вашето решение, имаше много нападки на различни кръгове. Мнозина нарекоха синодалното решение радикално, некоректно, парадоксално...? Освен това обвиниха Синода в липса на любов към тези християни, които не са православни.
- В началото на предсъборния процес имаше запитване към нашата Църква дали желаем решенията да се вземат с консенсус - пълно единодушие, или с вишегласие. Вселенската патриаршия счита, че православната диаспора по целия свят е тяхна. Това например означава за българите, че където и да се намират по света, освен в родината си, те ще бъдат пасоми на Вселенската патриаршия. Но българите категорично не го желаят. Сега те са паство на Българската православна църква в две задгранични български епархии. Има български митрополити и български свещеници. По този начин сънародниците ни, бидейки далеч от родината си, запазват духовната връзка с нея.
Също Вселенската патриаршия счита, че тя има право да дава (а вероятно и да отнема) автокефалия на дадена Поместна православна църква. Имайки предвид тези проблеми и други и - че гръцкоговорещите църкви са повече на брой, тогава нашият Св. Синод избра принципа на консенсуса, но не на вишегласието, но не предполагахме, че ще се стигне до задънена улица. По този въпрос, за да може съборът да решава сам въпросите, трябва: за да бъде един събор валиден и каноничен, не бива по никакъв начин да се отклонява от духа и учението на предишните събори, учението на светите отци и Св. Писание и винаги ясно да отразява правотата на вярата ни. Трябва да се възстанови практиката на всички до днес свети събори - поместни и вселенски, всеки епископ да има и свое право на глас.
Никога не е имало такава практика - всяка църква да има свой глас - един, което лишава предстоятелите и епископите от правото на глас.
А за любовта към инославните имаме задължение към братята си, които стоят в ерес или схизма, да бъдем напълно откровени към тях и с любов и болка да се молим да се върнат в Църквата Христова.
Към Ловчанската света митрополия вече повече от 10 г. действа кухня за бедни. Ние се стараем да подбираме най-бедните, най-нуждаещите се, без да ги питаме от каква вяра са те.
- Имат ли основание критиките и можете ли да изясните има ли руско влияние, русофилия в решението на Св. Синод? За запознатите аргументите на Българската църква са напълно различни от позициите на руската, коректно ли е смесването на становищата на двете църкви?
- Вижте, ние сме и русофили, ние сме и гръкофили, защото не може да не чувстваме близки страни, в които има Православие и то е преобладаващо. Господ е казал да обичаме всички, да обичаме и враговете си. Но как аз да не съм близък с една Русия, в която може да е имало комунизъм, но тя е православна страна? Благодарение на това силно Православие в Русия комунизмът рухна. Такава война срещу Православието, каквато е имало в Русия, никъде, никоя страна не е изпитала. Без дълбоката вяра на руския християнин нямаше да устои Руската църква. Ако човек се задълбочи и види какво значи гонение, какво значи война срещу вярата - било е немислимо, страшно!
Как да не ги уважаваш тези християни мъченици?!
Не говорим за политика, говорим за един православен народ. Освен това Русия ни освобождава от турско робство. Такава е истината и защо трябва да си затваряме очите, понеже политическата конюнктура е различна?
Обясних за причините да уважаваме православните в Русия. Съвсем друг е случаят с позициите на Българската православна църква. През февруари т.г. имаше събор на Руската православна църква. В Русия архиереите са над 300. Те бяха приели всички предсъборни документи. Струва ми се - само четири владици не са били съгласни с това решение. При това положение, ако ние бяхме пряко подчинени, би следвало на 21 април да направим същото, нали? На 21 април нашата църква независимо взе решение да предложи промени в предсъборните документи във връзка с въпросите, които съдържаха неправославни позиции. В този момент БПЦ беше първата автокефална църква, която зае обоснована критична позиция спрямо главата “Отношението на Православната църква към останалия християнски свят”. След нашето официално становище ни последваха и други, и Св. Гора. Преди нас бяха писали критични становища някои архиереи, духовници и богослови. Но БПЦ беше първата Църква с официално становище по спорната тема.
Българската православна църква беше първата, която обяви отказа си от участие във Всеправославния събор. Направи го аргументирано и открито, а решението беше взето единодушно.
В този момент в големи международни църковни сайтове излизаха коментари като: “Щастливи сме, че ги има нашите братя славяни да спасят Православието със своята православна позиция” и “Българската църква пише новата история на Православието” и т.н.. Към днешна дата анкетата на сайта “Православие.Бг”, който не е обвързан със Св. Синод на БПЦ, питаща дали одобрявате решението на Св. Синод да не участва в събора, сочи следните резултати: 65% ДА срещу 35% НЕ. Още в първите часове получихме много възторжени поздравления от православни християни, пръснати из целия свят, които наричаха позицията ни смела и доблестна.
И вече виждате, след малката и бедна Българска църква своите аргументи и отказ да присъстват на Всеправославния събор направиха Антиохийската патриаршия, Сръбската православна църква, Грузинската православна църква и Руската православна църква. Нашата позиция не е противосъборна, тя е градивна. Единение трябва да има в истината. Ако искаш да бъдеш честен, как няма да оцениш това? Слушахме само православната си съвест. Това е истината. Ще кажа пак - русофили сме, но независими русофили. Писал съм докторска дисертация в Русия и темата ми беше: “Характерните черти на подвига на руските подвижници на благочестието през ХІХ век”. Писал съм за 450 подвижници, много от тях са вече канонизирани. Четиристотин и петдесет души светци за един век е голяма бройка! Но те са далеч повече, само толкова бях намерил. Как да не уважава човек такава Църква и такива християни! А как да не уважавам Гръцката православна църква - вижте и в последно време какви велики светци има? Как да не уважавам Църквата, която даде в последно време преподобни Паисий и Порфирий и още други? И сега в православния свят има живи светци.
 - Как си обяснявате желанието на много коментатори БПЦ на всяка цена да участва в събора, обвиненията в антисъборност, ако не подпише и приеме всички документи, без значение дали ще остане, или ще отпадне от истината?
- Това според мен са два типа хора. Първите са такива, които не разбират дълбоко нещата. Вторият вид са хора, които много добре знаят за какво става дума и искат Всеправославният събор да узакони тези икуменически документи. Истинските християни ни разбират и подкрепят.
И сега много хора ни благодарят не защото няма да отидем в Крит, а защото са видели в нашата позиция сериозен анализ и постъпка по съвест. Много хора смятат, че по-добре е да не се състои събор, който би приел документи с икуменическа насоченост, които биха разрушили единството на Църквата, а да бъде отложен, за да се подготви както подобава за велик и свят събор.
 - Ваше Високопреосвещенство, да се надяваме ли важните решения, които БПЦ е взела, да бъдат разяснени достъпно за хората, които не разбират добре църковната терминология? Ще слезе ли клирът сред обикновените миряни, за да ги направи съпричастни на важните си решения?
- Стараем се да го правим. През последните месеци излязоха няколко становища. Който търси усърдно, може да намери истината. Вярно е, че има и много заблуждаващи материали. В дългата история на Църквата е имало и разбойнически събори. Не всеки събор е бил носител на истината. Събори в историята на Църквата, които след това са били отричани. Свиквани неправилно, които са взели еретически и неверни решения.
 - Какво е отношението ви към икуменизма? Ерес ли е?
- Думата икуменизъм стана сега особено лоша. За мен има два варианта на икуменизъм. Единият е да мисионерстваш. Другият - ако нагаждаш вярата си така, че непременно да удовлетвориш другия. Вторият вариант е ерес. Познавам съвременни мисионери, които, без да накърняват Православието, са успели да покажат красотата и величието на нашата вяра, да повлияят и да представят чудото на Църквата пред много инославни. Такъв диалог и такава позиция са спасителни. Тоест те са успели да представят Църквата като богослужение, като догматическо учение и като личен пример по добрия начин. Но например Световният съвет на църквите е една организация, чийто принцип стъпва върху идеята, че всички “църкви” са равноправни. Те търсят да намерят истината и смятат, че всеки член е част от едната вселенска църква. Ако ние участваме в Световния съвет на църквите (слава Богу, от доста години БПЦ не участва), би означавало, че приемаме еретическата идея на този регламент. Светците са общували, помагали, утешавали, давали мъдри съвети не само на православни християни. В това общуване много нови личности са влезли в Църквата. Това е положителният вариант на икуменизма. Ако обаче се чудим как да нагодим нещата така, че “и агнето да остане цяло, и вълкът да е сит”, тогава се продава вярата. А в резултат на тези богословски икуменически диалози не е известно някой инославен да е приел Православието, а точно обратното - православни са се повредили.
- Очаквате ли санкция от Вселенската патриаршия, която призова църквите сестри да се явят на съборните заседания? В документа от 5 юни се припомня също, че “няма никаква институционална рамка за преразглеждане на вече започналата съборна процедура”. Как ще коментирате догматизирането на предварителните документи?
- Ние се надяваме Вселенската патриаршия да вземе решение да се отложи съборът, като подготовката за него продължи.
 - Ако Всеправославният събор бъде отложен, ще отиде ли БПЦ на него?
- Ако Всеправославният събор бъде отложен и подготвен в духа и истината на предишните свети събори, БПЦ непременно ще вземе най-дейно участие в него.
 - Кои са най-важните неща за Православието, които не са намерили място в дневния ред? Какви въпроси би допълнила БПЦ?
- През 1948 г. в Москва е имало предсъборно съвещание, в което са участвали всички Поместни православни църкви. Така например за календара е решено до свикването на всеправославен събор всяка Поместна църква да може да служи по стария или по новия календарен стил, като Пасхата остане еднаква за всички. Но на предстоящия Всеправославен събор календарният стил трябва да се уеднакви за всички православни църкви.
В началото на подготовката на Всеправославния събор въпросите са били 100. А сега са останали 6. Вече споменах: единият важен въпрос е този за календара. Защото не бива в Църквата да се служи по два стила. Днешният вариант предизвиква разделение. И касае всички. Ако сега на предстоящия събор не се приеме един стил, кога ще стане това нещо? Въпросът за автокефалията също е много важен. Има още други важни теми, които, ако съборът не ги реши, няма кой, няма кога да бъдат решени.
- Намира ли се БПЦ пред началото на ново възраждане? Стана ли 1 юни ден първи на вътрешно обновяване за нашата Църква?
- Където има покаяние, има сили за преобразяване. Дай, Боже да е така!
Източник: в-к "24 часа", интервюто взе Дария Захариева

16.06.2016

1 σχόλιο:

Ανώνυμος είπε...

Вярвам в една (Πιστεύω εις Μίαν )свята (Αγίαν), съборна и апостолска Църква Καθολική και Αποστολική Εκκλησία !
Γ

Πληροφορίες

Η φωτογραφία μου
Για επικοινωνία : Ηλεκτρονικό ταχυδρομείο: aktinesblogspot@gmail.com